Някои хора живеят в изобилие, имайки всичко в излишък, други влачат мизерно съществуване. Защо се случва така и къде е тайната на процъфтяването? Изобилието има своите правила и закони.

Първият принцип на изобилието е, че колкото повече влагаш в живота, толкова повече получаваш от него. Не пропускайте възможността да донесете полза на хората. Всичко позитивно, което направите сега, ще даде своите плодове в бъдеще.

Вторият принцип е описан в Библията така: „На даващият и Бог ще даде”. Споделете каквото имате и ще ви се възвърне стократно.

И, може би, главният принцип – правете това, което ви харесва, в което се състои вашето предназначение на Земята и парите сами ще започнат да идват при вас. Даже ако вашето призвание на пръв поглед не носи чувствителни доходи, продължавайте да правите своето дело на Земята и задължително ще се разкрият източниците на вашето финансиране. Първо, извършвайки делото си, вие повишавате енергийното си ниво и второ – изпълнението на мисията винаги се награждава с Божествен мир.

И още един съвет – не ограничавайте със страхове шансовете, които ви дава живота. Не казвайте: „Аз съм недостатъчно опитен, образован, умен и т.н. за да направя това. Това не го мога!”

Знайте, че ако Разумният живот ви е дал шанс, то това означава, че той вярва във вас и всичко задължително ще се получи. Захващайте се с всичко, което има позитивен смисъл. От нищо не се бойте. Помнете, че този, който се съмнява във всичко, нищо не постига в живота и успехът съпътства този, който вярва в силите си.

Ако миналото на другия беше ваше минало, ако неговата болка беше ваша болка, ако неговото ниво на съзнание беше ваше, щяхте да мислите и действате точно като него. Когато осъзнаете това, идват прошката, състраданието, покоят.

Егото не обича да чува това, защото ако му бъде отнета възможността да противостои, да играе ролята на праведния, ще загуби силата си.

Когато приемате всеки, който навлиза в пространството на Настоящето, като скъп гост, когато позволявате на всеки да бъде такъв, какъвто е, другите ще започнат да се променят.

За да познаваш друго човешко същество в дълбоката му същност, не е нужно да знаеш всичко за него – миналото му, историята му, какво е преживял. Ние смесваме осведомеността. за някого с дълбокото му познаване, което не се вмества в понятия. Осведомеността за някого и познаването са съвършено различни неща. Едното засяга формата, а другото – необвързаното с форма. Едното действа посредством мисълта, а другото – посредством покоя.

Осведомеността за даден обект е полезно за практически цели. На това ниво не можем без него. Но когато то е преобладаваш фактор в една връзка, става ограничаващо, дори разрушително. Мислите и понятията създават изкуствени бариери, разделение между хората. Тогава взаимоотношенията не се коренят в Битието, а се основават на мисълта. Щом липсват бариерите на понятията, любовта присъства естествено във всички човешки контакти.

По-голямата част от общуването между хората се свежда до размяната на думи – територия на мисълта. Много е важно да внесете малко покой, особено в отношенията с най-близките ви хора.

Никоя връзка не може да се развива успешно без усещането за пространство, което покоят носи. Медитирайте заедно или прекарвайте заедно известно време в мълчание сред природата. Когато се разхождате или когато седите в колата или у дома, свикнете да се чувствате удобно заедно в покой. Покоят не може и не е нужно да се създава. Просто бъдете възприемчиви за онзи покой, който вече съществува, но обикновено е заглушен от менталния шум.

Ако няма пространство на покой, умът ръководи връзката и тя лесно може да бъде изпълнена с проблеми и конфликти. Ако има покой, връзката може

Истинското слушане е друг начин да внесете покой във връзката. Когато наистина слушате някого, възниква измерението на покой и то става важна част от отношенията ви.

Но умението да се слуша истински се среща рядко. Обикновено по-голямата част от вниманието на хората е заето от мислите им. В най-добрия случай те претеглят думите ви или се подготвят какво да кажат. А може и изобщо да не слушат, увлечени от собствените си мисли.

Истинското слушане надхвърля слуховото възприятие. То е възникването на будно внимание, пространство на присъствие, в което се приемат думите. Тогава думите вече нямат първостепенно значение. Те може да са смислени или безсмислени. Важното е не какво слушате, а самият акт на слушане, пространството на осъзнато присъствие, което възниква в процеса на слушането. Това пространство е обединяващо поле на съзнание, където се срещате с другия, без да ви разделят бариерите на понятийното мислене. И другият вече не е „друг”. В това пространство вие се сливате в едно съзнание.

Често ли се случва да се повтарят едни и същи драми във връзките ви? Често ли става така, че сравнително дребни различия провокират ожесточени спорове и емоционална болка?

Корените на подобни изживявания са в основните шаблони на егото – потребността да бъде право и, разбира се, някой друг да греши. Иначе казано, отъждествяването с позицията на ума. Да не забравяме и нуждата на егото постоянно да се намира в конфликт с някого или нещо, за да поддържа усещането си за отделност между „аз” и „другите”, без което то не може да оцелее.

Освен това, има и насъбрана емоционална болка от миналото, която вие като всеки човек носите в себе си – личната болка на вашия житейски път и колективната болка на човечеството, идваща от много, много далечни времена. Това „тяло-болка” е енергийно поле вътре във вас, което от време на време ви превзема, защото има нужда от още емоционална болка, от която да се храни и зарежда. То се опитва да контролира мислите ви и да ги прави дълбоко негативни. То обича негативните мисли, защото те резонират с неговата честота и може да се храни с тях. То също така предизвиква в близките ви хора, особено в партньора ви, негативни емоционални реакции, за да черпи енергия от драмата и емоционалната болка.

Как можете да се освободите от тази дълбоко вкоренена, несъзнателна идентификация с болката, която прави живота ви толкова нещастен?

Осъзнайте я. Осъзнайте, че вие не сте тази болка, разпознайте я такава, каквато е: минала болка. Наблюдавайте я как се проявява в партньора ви или във вас. Когато разчупите несъзнателното си отъждествяване с нея, става възможно да я наблюдавате в себе си и вече не я подхранвате. Тогава тя постепенно ще загуби енергийния си заряд.

Егхарт Толле.

Всеки от нас има заветна мечта, но често тя ни се струва неосъществима, защото не знаем как да я въплътим в живота.

Ако в сърцето ви живее светла мечта, повярвайте, че тази мечта поставил във вас Създателя и за да станете щастлив, вие трябва да я осъществите.

Често преграда на този път се явява страх и неувереност в собствените сили. Знайте, че ако ви е дадена мечта, то във Вселената всичко е готово за реализацията и. На вас няма да ви се налага да се борите сам за осъществяване на плановете си. Цялата Вселена ви подкрепя по този път и живота ще ви снабди с всичко необходимо за реализация на целта ви.

Не си струва, уповавайки се на Бога, да провесиш ръце и да очакваш разумният живот да свърши всичко вместо теб. Помнете, че за да постигнете успех, вие трябва на сто процента да поемете отговорност .

За начало вземете лист и химикалка и конкретно формулирайте целта си. Често формулировката внася повече яснота в желанието ви. След това си задайте въпроса: „Какво мога /искам/, правя за реализация на плановете си? Как мога да реализирам тази мечта на практика?”.

Записвайте всичко, което ви хрумне. Внимателно премисляйте всички възможни пътища за развитие и варианти в дадена ситуация. Ако не знаете как да решите даден проблем, обърнете се към компетентни в дадената област хора, към тези които са се сблъсквали с тази задача и вече успешно са я решили. Намерете нужната литература, събирайте информация.

Докато осъществявате това търсене, във Вселената започва движение. Ще ви бъде дадена позитивна енергия за подкрепа, ще дойдат хора и обстоятелства, които ще ви подкрепят.

Ако се сблъскате с неразрешима, както ви се струва, задача, което не можете да решите със собствени сили, запитайте Вселената. До три дена задължително ще дойде отговор как да решите задачата, ще ви се разкрият нови перспективи и пътища за изход от дадената ситуация.

Колкото и фантастична да ви се струва мечтата ви, от нищо не се бойте. Вярвайте си и всичко ще се получи. Ако Творецът ви е дал идея, това значи, че Той вярва във вас и в това, че имате сили да се справите със задачата. Трудна е само първата крачка, но ако вие я направите, ще намерите пътя си към щастието.

Главното, помнете, че под легнал камък вода не тече, а пътя ще преодолее вървящия и на този, който върви по пътя помага сам Бог.

Нашата Вселена е живо и разумно същество. Чудесата са непозната за нас закономерност в нашата Вселена, чудесата са намеса на свръхестественото като  в Живота ни.

Чудесата идват в живота ни когато вие се синхронизирате и хармонирате с Вселената. Когато станете единна част от този жив организъм и живеете в съответствие с неговите закони, дишате с неговото дихание, вие сте движим от неговата сила. С други думи когато собствените ви енергии съвпадат с тези на Вселената в Живота ви идват чудеса. Чудесата често са свързани с изпълняването на заветни желания.  В будистки трактат е казано, че с разтварянето на сърцето на човек започват да се изпълняват желанията му. С други думи, когато сърцето ви стане сърце на Вселената,  изпълва се и живее с нейната Безусловна любов, Вселената се стреми да изпълни желанията ви. Вселената е безкрайно добра, помага ви във всичко и изпълнява желанията ви в случай, че живеете с Бога и с хората. Ако ли пък при вас не стават чудеса, значи нещо не е наред в живота ви. Значи с нещо нарушавате Божествения Закон и Ред. За да дойдат чудесата в живота ви, пречистете душата си, приемете всичко окръжаващо, пренасочете мисленето си на позитивна вълна. Скоро чудесата ще станат обикновено явление в живота ви.

Вие сте нещо много повече от своя ум. Може ви си мислите, че той ръководи представлението. Но това се дължи само на факта, че сте възпитали ума си да мисли по този начин. Можете и да го отучите, и да донаучите този ваш инструмент.

Умът е пособие, което можете да използвате по какъвто начин пожелаете. Просто по навик го използвате по определен маниер, а навиците, които и да са те, могат да бъдат променяни, достатъчно е да пожелаем да сторим това или да разберем, че е възможно.

Успокойте бърборенето на ума си за малко и наистина се замислете върху следното:

Умът ви е инструмент. Можете да изберете по какъв начин искате да го използвате.

Мислите, които „избирате” да мислите, създават преживяванията, през които преминавате. Ако сметнете, че е трудно да промените някой нави)с или някоя мисъл, тогава изборът на това становище ще го направи истина за вас. Ако предпочетете да мислите: „става все по-лесно да правя промени”, тогава самият избор на тази мисъл ще я превърне в истина за бас.

Контролиране на ума

У вас съществуват една невероятна сила и разум, които непрестанно откликват на мислите и думите би. Като се учите да контролирате ума си чрез съзнателен избор на мисли, бие се настройвате към тази сила.

Не си мислете, че умът е този, който контролира. Вие контролирате ума си. Вие използвате своя ум. Вие можете да спрете да мислите по стария начин.

Когато старите мисли се опитат да се върнат и ви кажат: „Промяната е толкова трудна”, поемете контрол над ума си. Кажете му: „Сега предпочитам да вярвам, че става все по-лесно да осъществявам промените.” може да се наложи да проведете този разговор със своя ум няколко пъти, докато той проумее, че вие сте този, който контролира нещата, и каквото кажете вие, това става.

Единственото нещо, което можете да контролирате, е настоящата ви мисъл

Старите ви мисли са си отишли вече; единственото, което можете да направите във връзка с тях, е да изживеете преживяванията, които те са причинили. Бъдещите ви мисли не са оформени все още и вие не знаете какви ще бъдат те. Настоящата ви мисъл, тази, която си мислите сега в момента, е напълно във вашия контрол.

Пример

Ако имате малко дете и досега сте му позволявали вечер па си ляга, когато пожелае, но изведнъж решите, че то трябва да си ляга всяка вечер в 8 часа, как мислите ще реагира първия път?

Ще се опълчи срещу новото правило, може да започне да рита и да пищи и ще направи всичко възможно, за да не си ляга. Ако отстъпите този път, детето побеждава и ще се опитва винаги да ви ръководи.

Ако обаче спокойно се придържате към своето решение и категорично подчертавате, че това е новото време за лягане, съпротивата му ще отслабва. След две-три вечери новият режим ще се утвърди.

Същото е и с ума. Разбира се, в началото той ще се бунтува. Няма да желае отново да се обучава. Но вие държите юздите и ако останете съсредоточени и непоколебими, след кратко време новият начин на мислене ще бъде възприет. И ще се почувствате толкова добре, щом само осъзнаете, че не сте безпомощна жертва на собствените си мисли, а по-скоро господар на своя ум.

Луиз Хей.

Какво е увереност? Това е непоколебима вяра в себе си и в това, което правите.  Възможно е сега да имате повече нужда от мъжество и вяра в себе си.

Увереността сама по себе си дава сили за достигане на желания резултат. Когато твърдо вярвате в своето дело, околният свят просто отразява вашата увереност и върви насреща. Увереният човек заразява със своята увереност околните и привлича късмета към себе си.

Понякога това, което правите и в каквото те не се получава и не получава потвърждение от първия път. Възникват трудности и препятствия по пътя. И тогава ви е нужна увереност и вяра в това, че сте на правия път, което ще ви даде сили да не се предавате а да продължите започнатото дело.

За да изработите увереност, благославяйте препятствията, защото чрез тях растем. После използвайте позитивни утвърждения. Пишете и повтаряйте афирмации, занимавайте се със самовнушение, създайте образ на смел и уверен човек и се вживейте в него.

Придобивайки увереност, вие ще усетите, как започвате да привличате околните, да идват насреща и скоро, благодарение на вътрешната ви сила, ще преодолеете всички прегради.

Това е поддръжка и ободряване за вас, което говори, че сте на прав път. Не обръщайте внимание на временни трудности. Продължавайте да вървите напред и с времето всичко ще се реши.

Всички в живота си имат периоди на несполука. Ако сега сте в такъв период от живота си, най-вероятно сте извършили някаква грешка, нарушавайки с това покоя и реда във Вселената. Възможно е всичко, което подхванете, да не се получава, да се разрушава пред очите ви, дребни и сериозни неприятности да ви преследват всеки ден. Уморени сте от тази липса на късмет, но не знаете как да се измъкнете.

За да спрете тази хронична липса на късмет и да излезете в светъл период от живота си, върнете се в началото на мрачния. Спомнете си, кога е започнал и какви неприятни събития и конфликти са свързани с него. Обмислете ситуацията, която ви е извадила от равновесие. Най-вероятно в нея са замесени хора, които и до сега са ви обидени. Тяхната обида провокира промяна в течението на Вселенските енергии по такъв начин, че това  се връща при  вас като неприятност. Мислено ги помолете за прошка, постарайте се да изгладите разногласията, намерете компромис. Намерете начин да разрешите ситуацията мирно. Ако нищо не може да се направи вече, направете го мислено. Искрено пожелайте на тези хора мир, здраве и сбъдване на желанията им. Изпратете им светлина и сърдечна любов. Простете им. Простете също и на себе си и си пожелайте успех във всичко. Ще бъдете приятно удивени, когато на другия ден ще ви съпътства успех във всичко. Вашите отношения с околните се нагласят и всичко отива по местата си.

Сега благодарете на Вселената за разрешаването на тази ситуация, пожелайте мир и добро на всички живи същества и ги благословете. Отсега в живота си ще имате само светъл период.

За разрешаване на определена ситуация са ви необходими тишина и спокойствие. Човек от западната култура реагира на сложните ситуации с повишена активност, нервозност и т.н. колкото по-сложна е дадена ситуация, толкова повече се вълнуваме, мятаме се, опитваме се нещо да предприемем със собствени сили.

На изток съществува нов подход. Ако възникне сериозна ситуация, с която е трудно да се справим,източният човек се усамотява, започва да медитира, решава въпросите насаме със себе си и с природата, и се връща към реалния живот само когато е разбрал себе си и определил пътя си. При това колкото е по-сложна задачата, толкова повече отделя време за медитация и самовглъбяване.

Възможно е този метод сега да помогне и на вас. Ако се нахвърляте да решавате проблемите, възможно да „насечете повече дърва”, отколкото е нужно. Усамотяването, самоосъзнаването, общуването с природата, с Бога, ще ви дадат сили и увереност да вървите по правилния път. Този период означава, че е необходимо да отгледате в себе си мирно отношение към възникналия конфликт, или към това, което се случва с вас. Ако нервничите вие напразно ще изразходвате силите си и ще се озовете в отчаяние. Помнете, че ситуациите не се решават във възбудено състояние на съзнанието. Правилното, мъдро решение може да дойде само в спокойно сърце, както корабите влизат само в тих залив. Ако е настъпил момент на умора от всички жизнени трудности, възможно е душата ви да търси покой. Помислете, как можете да уредите живота си, за да ви причинява по-малко безпокойства. Възможно е да си струва да смените обстановката, да поживеете сред природата или да се преселите там, където ще ви е леко и удобно.

Постигайки състояние на покой, ние влизаме в хармония и единство с божествения свят, с Вечността  в нас. Мислите, които идват в това състояние са изпратени от самата Вечност и са изпълнени с озарение. По такъв начин ние опознаваме мъдростта на живота, която се намира и в нас и във вас самите.

Преди много години сте се научили как се пише ли­тературна тема или съчинение. Тогава ви учеха, че ви е необходим подходящ увод, стегнато изложение и за­ключение. За съжаление със същата логика може да сте подходили и към живота си и да сте започнали да гледа­те   на  живеенето  като  на  тема.   Уводът е детството   ви,когато сте се подготвяли да станете личност. Изложе­нието е зрелият ви живот, организиран и планиран в очакване на вашето заключение, свързано с пенсионира­нето и щастливия край. Цялото това организирано мис­лене ви пречи да изживявате сегашните си моменти. Да живеете според този план, означава, че имате гаранция, че винаги всичко ще бъде наред. Сигурността, оконча­телният план, е за мъртъвците. Сигурността означава да знаеш какво ще се случи. Сигурността означава лип­са на вълнение, на рискове, на противодействие. Сигур­ността означава липса на развитие, а това е равносилно на смърт. Освен това сигурността е мит. Докато ходите по земята, вие никога не можете да имате сигурност. А дори да не беше мит, сигурността щеше да е отвратите­лен начин на живот, защото премахва вълнението и раз­витието.

В този контекст думата „сигурност” се отнася до външните гаранции, до притежания като пари, къща и лека кола, до крепости като служба или позиция в об­ществото. Има и друг вид сигурност обаче, която си струва да бъде постигната. Тя е вътрешната сигурност и вярата, че можете да се справите с всичко, което живо­тът ви поднася. Това е единствената трайна сигурност, единствената истинска сигурност. Нещата могат да ее объркат, криза може да погълне парите ви, къщата ви може да стане собственост на други хора, но вие можете да бъдете скала от самочувствие. Можете така силно да вярвате в себе си и във вътрешните си сили, че нещата да изглеждат като приятни, но несъществени допълне­ния към живота ви.

Опитайте едно просто упражнение. Представете си, че сега, в този миг, докато четете тази книга, някой се спусне върху вас, съблече ви гол и ви натовари на хели­коптер. Без предупреждение, без пари, само вас и нищо друго. Представете си също, че ви отведат насред Китай и ви пуснат в някое поле. Ще се сблъскате с нов език, нови навици и нов климат и ще имате единствено себе си. Ще оцелеете ли, или ще се провалите? Ще можете ли да си намерите приятели, да си набавите храна, да се подслоните и други подобни, или просто ще легнете и ще се завайкате колко сте нещастен, задето такова теж­ко бедствие ви е дошло до главата? Ако се нуждаете от външна сигурност, вие ще загинете, тъй като ще бъдете лишен от всичко, което притежавате. Ако имате вът­решна сигурност обаче и ако не се боите от неизвест­ността, вие ще оцелеете. Затова сигурността може да се определи повторно като убеждението, че можете да се справите с всичко, дори с липсата на външна сигурност. Стремете се да не попаднете в капана на външната си­гурност, тъй като тя ви отнема способността да живее­те, да се развивате и да се самоосъществявате. Поглед­нете хората, които нямат външна сигурност и не плани­рат всичко до най-големи подробности. Може би те са отишли много напред. В най-лошия случай те могат да вкусват нови преживявания и да избягват потребността винаги да са  откъм   сигурната страна.

Уейн Дайър.

Покоят е вашата истинска същност.

Какво е покоят? Онова вътрешно пространство, онова съзнание, в което думите на тази страница се възприемат и превръщат в мисли. Без това съзнание не би имало възприятие, нито мисъл, нито свят.

Вие сте това съзнание, приело формата на човек.

Когато загубите връзка с вътрешния покой, губите връзка със себе си. Когато загубите връзка със себе си, изгубвате себе си в света.

Вашето най-съкровено себеусещане, усещането за това кои сте, е неделимо от покоя. То е онова АЗ СЪМ, което е по-дълбоко от името и формата.

Еквивалентът на външния шум е вътрешният шум на мисленето. Еквивалентът на външната тишина е вътрешният покой.

Когато край вас има тишина, послушайте я. Просто я забележете. Обърнете й внимание. Вслушването в тишината пробужда вътрешния покой, защото само чрез покоя можете да усетите тишината.

Ще видите, че в момента, в който забелязвате тишината наоколо, вие не мислите. Съзнавате, но не мислите.

Когато осъзнаете тишината, веднага настъпва състоянието на спокойна вътрешна будност. Вие сте в настоящето. Освободили сте се от хилядолетния колективен човешки стереотип.

Погледнете някое дърво, цвете, растение. Нека съзнанието ви се спре върху него. Вижте колко е спокойно, колко дълбоко вкоренено е в Битието. Позволете на природата да ви научи на покой.

Когато се вглеждате в дърво и възприемате неговия покой, във вас самите настъпва мир. Свързвате се с него на много дълбоко ниво. Чувствате се едно с това, което възприемате в покоя и чрез него. Усещането за единство с всички неща е любов.

Тишината помага, но не ви е необходима, за да намерите покоя. Дори при наличието на шум можете да съзнавате покоя зад шума, да съзнавате пространството, където възниква шумът. Това е вътрешното пространство на чистото осъзнаване, самото съзнание. Можете да съзнавате съзнанието като фон на всички ваши възприятия, на цялото ви мислене. Осъзнаването на съзнанието означава възникване на вътрешен покой.

Всеки шум, който ви дразни, може да ви помогне точно толкова, колкото и тишината. Как? Като се откажете от вътрешната си съпротива срещу шума, като го оставите да бъде такъв, какъвто е – това приемане също ви отвежда в царството на вътрешния мир, наречено покой.

Когато приемате дълбоко момента такъв, какъвто е – в каквато и форма да се проявява -вие сте в покой, вие сте в мир.

Егхарт Толле